Игри

Информация за страница Пазарджик

Пазарджик е град в Южна България. Той е център на едноименните община и област и освен това се намира на близко разстояние до Пловдив. Лежи на двата бряга на река Марица и е вторият по важност културен и административен център в Южна България. Градът се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко – Пловдивско поле. Първоначално е разположен само на левия бряг на Марица, но след освобождението от турско робство започва да се разраства и по десния. Релефът е изцяло равнинен. Недалеч от него се намира Бесапарският рид, а край село Мокрище има тракийски могили. Името на града произлиза от постоянното обменяне на стоки на жителите от околните села.Те пазарували и това дава повод градът да носи сегашното си име. Първи негови постоянни заселници са група татари. Те са администратори и охранители на пазара. По този начин първото име на града станало Татар Пазарджик. Татарите са изпратени да пазят Момина клисура от султан Баязид 2-ри.

     За пръв път Пазарджик се споменава в турски документ от 1472 г. Така след като той съществува цели тринадесет години преди неговото официално основаване, тезата за създаването му през 1485 г. трябва да се отхвълри като невярна. Отначало се развива само в северна посока и по-конкретно към мястото, където през 1540 г. е построена Ески Джамия. След нея се строят още осемнадесет джамии и техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. Най-големият турски паметник в града е построен през 1574 г. от великия везир Дамат Ибрахим Паша. Става въпрос за Куршум хан, разположен на главния път в града. Освен като станция, ханът разполага още с магазини за търговия и складове. Той е един от най-големите куршум – ханове на целия Балкански полуостров. Водоснабдяването пък е поставено през 1748 г. с хващането на изворите край село Ивайло на 5 км северно от града и отвеждането на водата по канални тръби до 43 чешми. Турското увеличение постепенно се увеличава след идването на стражите – татари. След това идват и юруци, които в по-голямата си част се занимават с животновъдство. Благодарение на животновъдството се осигурява богат суров материал за кожарство и кожухарство.

   През епохата на Българското Възраждане градът е един от най-активните. Неговото пробуждане започва в началото на последната четвърт на 18-ти век. Тогава за епископ на Пазарджик е изпратен Дионисий Агатонийски, родом от село Драгор. Наред с гръцкия този човек въвежда в църквата употребата и на български език. Отварянето през 1823 г. на общо българско училище се смята за апогея на неговата дейност. В това училище се преподава на гръцки и български език. Класно училище със занимания само на български се открива през 1845 г. На 19 октомври 1859 г. църковната борба приключва в полза на местните жители. Тогава гръцките духовници от църквата Света Богородица са изгонени и богослуженията се четат само на български. През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в града под председателството на Георги Консулов. На 4 февруари 1876 г. таен комитет основава и Георги Бенковски. На 14 януари 1878 г. по нов стил градът е освободен от османците от Западния отряд на генерал Гурко.

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker